Постинг
15.09.2016 23:28 -
Шапката червена, а душата черна...
Автор: leomascarpone
Категория: Лични дневници
Прочетен: 290 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.09.2016 23:45
Прочетен: 290 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 15.09.2016 23:45
.... А душата черна.....
Бягам без да спирам, никъде не стигам, нищо не намирам, никого не искам...
Абе минаха 21 години от тая песен и като че ли ми е мъчно за тоя стил.. има смисъл да ги има тия песни. Пиша си сега с разни хора в пространството... интересни, любопитни.. като цяло реших да почна да свалям.
Истината е, че ме хвана гнус от нещо... а това е много опасно състояние.. погнусата.
Гнус ме е от цялото ми поколение, дето е вече готово за пенсия. Четририма или петима души от поколението ми вече ми казаха.. че до 35 искат да са изкарали достатъчно пари, за да си пътуват свободно постоянно и да видят колкото се може повече свят и екзотика.Без да работят повече. Хора без истински мечти, хора готови за пенсия.
Слънцето се спуска надолу едва след като е стигнало зенита си. Май тъй беше преди, а?
Не.. души не умрели, но тлъсти. Тлъсти души... ослепели от консуматорското, от мола, от фаст фууда, от Сити Ти Ви, от Гери- Никол... тя, между другото, на мен ми харесва... Казват: "Искам емоции".... А къде си остави твоите?. Защо не можеш да чувстваш, без очите ти да са видели.... Къде ти трепна от клошара... от нещастника? Не, ти искаш да избягаш. Това е, което искаш... Да смениш обстановката... да отидеш някъде сам.. да избягаш от нас. От България. От майка си. От баща си. От спомена за 2-та лева, дето едва ти стигаха. От спомена за това, че не си бил специален. От това, че те считаха за боклук и ти им повярва...
А не е ли в това разковничето, брат. Че им повярва? Че в душата си се чувствааш все още като отрепка. Вече имаш умения, пари и опит, които облякоха смазаната ти душа в дреха. И искаш да се разходиш, да те облекат в нещо ново- в нов шанс... да си някой сред непознати, да си клиент, а не продавач. Да се нахраниш, гладно човече, най- накрая.
Но няма да ти стигне.. никога няма да ти стигне емоцията. От пътуването, от гледките, от вкусотиите... все ще ти трябва по- екзотично и по- пищно, по- богато и по- различно.
Няма да стигне, душице свита, щото си гладна и пребита.
Даааа, гладната, тлъста и пребита душа на младежта. Що не я видяхте, бе, родителите ни? А? Що? Не я разпознахте, нали... Вие може да сте всякакви... но душите ви са си на мястото... Толкова искахте да сме свободни... че забравихте да ни научите къде да търсим свободата. Да сте ни здрави, родители! Нека си простим взаимно... ако въобще се гледаме отвреме-навреме в очите.. хм.. в душите.
И душата ми е черна от това, дето го говоря. Шапка нямам. Отивам да си купя от някоя Южноамериканска държава.. може и нова душа да си потърся.
Бягам без да спирам, никъде не стигам, нищо не намирам, никого не искам...
Абе минаха 21 години от тая песен и като че ли ми е мъчно за тоя стил.. има смисъл да ги има тия песни. Пиша си сега с разни хора в пространството... интересни, любопитни.. като цяло реших да почна да свалям.
Истината е, че ме хвана гнус от нещо... а това е много опасно състояние.. погнусата.
Гнус ме е от цялото ми поколение, дето е вече готово за пенсия. Четририма или петима души от поколението ми вече ми казаха.. че до 35 искат да са изкарали достатъчно пари, за да си пътуват свободно постоянно и да видят колкото се може повече свят и екзотика.Без да работят повече. Хора без истински мечти, хора готови за пенсия.
Слънцето се спуска надолу едва след като е стигнало зенита си. Май тъй беше преди, а?
Не.. души не умрели, но тлъсти. Тлъсти души... ослепели от консуматорското, от мола, от фаст фууда, от Сити Ти Ви, от Гери- Никол... тя, между другото, на мен ми харесва... Казват: "Искам емоции".... А къде си остави твоите?. Защо не можеш да чувстваш, без очите ти да са видели.... Къде ти трепна от клошара... от нещастника? Не, ти искаш да избягаш. Това е, което искаш... Да смениш обстановката... да отидеш някъде сам.. да избягаш от нас. От България. От майка си. От баща си. От спомена за 2-та лева, дето едва ти стигаха. От спомена за това, че не си бил специален. От това, че те считаха за боклук и ти им повярва...
А не е ли в това разковничето, брат. Че им повярва? Че в душата си се чувствааш все още като отрепка. Вече имаш умения, пари и опит, които облякоха смазаната ти душа в дреха. И искаш да се разходиш, да те облекат в нещо ново- в нов шанс... да си някой сред непознати, да си клиент, а не продавач. Да се нахраниш, гладно човече, най- накрая.
Но няма да ти стигне.. никога няма да ти стигне емоцията. От пътуването, от гледките, от вкусотиите... все ще ти трябва по- екзотично и по- пищно, по- богато и по- различно.
Няма да стигне, душице свита, щото си гладна и пребита.
Даааа, гладната, тлъста и пребита душа на младежта. Що не я видяхте, бе, родителите ни? А? Що? Не я разпознахте, нали... Вие може да сте всякакви... но душите ви са си на мястото... Толкова искахте да сме свободни... че забравихте да ни научите къде да търсим свободата. Да сте ни здрави, родители! Нека си простим взаимно... ако въобще се гледаме отвреме-навреме в очите.. хм.. в душите.
И душата ми е черна от това, дето го говоря. Шапка нямам. Отивам да си купя от някоя Южноамериканска държава.. може и нова душа да си потърся.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
